Има нещо в теб,
което разклаща
всички мои
граници
без дори да ги докосваш.
Тихо желание,
което се врязва под кожата
и остава там,
като присъствие,
от което не се бяга.
Опитвах се
да се държа на разстояние
от онова, което ме дърпа
към теб,
сякаш отвътре
ме предава
с всяка мисъл, в която
те има.
Колкото повече се отдръпвам,
толкова по-близо си
в мен.
Нещо диво.
По-честно от всички правила,
които съм си налагал.
Ако това е изкушение,
то не прилича на грях,
а на спомен за нещо,
което никога
не е било мое,
но винаги съм разпознавал.
Стоя на ръба
между контрол и падане,
между тишината и онзи момент,
в който всичко
се предава.
Не знам дали
това е любов,
или начин да се изгубя
красиво.
Знам само,
че в теб има тъмнина,
която не ме плаши,
а ме привлича така,
сякаш най-накрая съм намерил
мястото, в което да престана
да бягам.
Мия Сакаджиева
