Списание Литература

Поезия

НОЕМВРИ за мене е болка, която за гъ́рлото стиска,

Ноември е рана дълбока и да зарастне не иска…

Ноември е камък на шия- две вледенени ръце,

нощ не дочакала изгрев и спряло да бие сърце…

Ноември е мъка безкрайна- небе без луна и звезди,

Ноември е край без начало и толкова много сълзи…

Душата ми взе и не върна, сърцето ми разполови,

месецът, в който си тръгна от мене завинаги ТИ…

РОСИЦА ГРИГОРОВА

изображение- интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *