САМОТНОСТ
Жени – мъже. Родители – чеда.
Настръхнали един към друг живеем.
Боим се все от някаква беда,
а тичаме като слепци към нея.
Подлецът се бои от подлостта.
Неверният сънува изневери.
Скъперникът възпява щедростта.
Лъжливият за правдата трепери.
Щаденият не може да щади.
Обичан във обичащ – да се влюби.
Грешилият – грях нечий да прости.
Печелещият – нещо да изгуби.
А всеки може би гори от срам,
че вместо на живота да се радва,
върви намръщен и жестоко сам
сред няколко самотни милиарда.
И ме отчайва тази самота
с един закон неписан, ала вечен:
човекът, вкопчен в свойта правота,
от себе си не вижда по-далече.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
