А колко много истини събрах?
Животът свойта дума ще си каже.
Прераждах се. Изгубвах се. Болях.
Мълчах. И се усмихвах даже.
Вървях сама. Към себе си вървях.
Преминала безропотно годините,
разписах се със обич вместо тях.
Какво пък. И това ще мине…
Ще мине всичко. И ще се забрави.
Променям се. А с мене и светът.
Но своите пътеки ще проправя.
Мечтите ми поне ще имат път…
Поне ще си простя за самотата,
превърнала нощта във тишина.
Така и не научих правилата,
с които да съм силна на деня…
И колко много истини събрах,
че вече да ми спъват всяка крачка?
Животът е игра със правила.
Но никога не ще съм му играчка.
Мира Дойчинова
irini
