Списание Литература

Поезия

Когато в някой най-нормален ден

от този свят по пътя си замина,

ти вдишай двойно. И заради мен

доизживей най-лудите години.

Върви нагоре, както аз мечтах,

на връх баира кръст да си побиеш.

Отдавна всичко лошо изживях,

оставям ти доброто да допиеш.

Защото е жестоко да си сам,

да бъдеш някой, но останал ничий.

Каквото мога, всичко ще ти дам –

живот за двама… Просто го обичай!

Живей със хъс, че идва съден ден –

светът ще се задави от омраза.

Затуй живей! Безумно! И за мен…

А аз отгоре двойно ще те пазя.

 Ники Комедвенска

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *