ПРОСВЕТЛЯВАНЕ
Когато станеш по-голям –
на ръст, на его и на мисли,
тогава се изгубваш там,
където вече няма нищо,
където гледаш отвисоко,
(защото вече си висок),
и стигаш даже над урока,
за който си роден от Бог,
тогава трябва да се спреш
на следващата близка пряка,
и само с дъх да разбереш,
че твоята душа те чака
до мравчица да се смалиш…
Да вдигнеш поглед към небето.
Тогава сбъдваш чудо, виж.
Сърцето става светло. Леко.
Мира Дойчинова
