Списание Литература

Поезия

Купи ми за Коледа…

Купи ми за Коледа ново сърце,

че старото вече е сдало багажа –

не трепва, не чувства и вече не ще,

дори и на мене, две думи да каже…

… Лежи и не мръдва – същински мъртвец.

И никаква болка, и никакъв трепет…

Навярно убих го моя врабец –

от толкова чувства си го повредих.

Купи ми за Коледа кошче с мечти –

купчинка от мохерни цветни кълбета.

Да имам с какво, когато вали,

да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи – не са ми по ръст

джудже си останах дори във мечтите.

Мечти за човече по-малко от пръст,

което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,

че този кроих го погрешно – не стигна.

Все мислех, че имам от него, а то…

Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.

Нали ме попита какво да ми купиш?

Да, знам, че е трудно, но тези избрах.

Нали не очакваш да ревна за кукла?

Радост Даскалова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *