Списание Литература

Поезия

Октомври

Октомври е. И вече ставам златна.

В прегръдките на есента притихвам.

Танцува вятърът ми листопадно.

А слънчев лъч, случаен, ме усмихва…

И знам, че още, още имам време.

Студът? Ще го забравя до вратата.

От дните си – надежда ще си взема.

От нощите – ще взема тишината…

И пак ще бъда толкова различна.

И жълта, и оранжево-червена.

Светът е цветен, колкото обичане,

и всяка есен се оглежда в мене…

През слънчев лъч денят е чисто нов.

А вятърът? Танцува радостта.

Октомври се превръща във Любов!

Когато е целунат от жена. <3

Мира Дойчинова-irini

#ШепичкаЩастие

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *