Знам, че съм ти в мислите —
в онази тишина между неизказаните думи, когато гледаш в нищото,
а виждаш мен.
Името ми в теб отеква,
като ехо от нещо недовършено.
Дори когато мълчиш —
в погледа ти се чета аз.
Изпитваш ревност, дори гняв към себе си и света, че допусна да си тръгна.
Хайде ! Кажи какво те дърпа към мен?
Навик, копнеж или тайна невидима нишка?
Готов ли си да признаеш,
че съм част от теб,
дори когато се опитваш да ме забравиш?
Елена Михайлова Михайлова
