Приятелю
Михаела Рашева
Приятелю, жената е икона
онази, истинската, запомни
и насъбрала в себе си умора
пак обича жадно, разбери.
С душата си така прегръща
дълбоко, топло и гори
на обич двойно ти отвръща
и буди нежност в мъжките гърди.
И с’сърце едно (дори разбито)
пак сбира в шепите живот
копнее щастието неотложно
и да усети, иска, глътчица любов.
С ръцете си красиви, нежни
тя дом един ще изгради
и с усмивката си, тъй небрежна
в сивотата цвят ще сътвори.
Под гърдите ти гнездо ще свие
ще сгрее мъжкия ти свят
деня ти с благост ще повие
и ще разтопи в теб всеки мраз.
С устни болката ти ще целуне
с „добре дошъл“ на онзи праг
в душата струните ще ти опъне
и ще изтрие всеки страх.
Приятелю, жената е икона
не забравяй, свят е, тя, олтар
недей разплаква я сълзѝ да рони,
че жената неподправена…
Помни е дар.
