Когато
Михаела Рашева
Когато ти е тъжно и горчи
в сълзѝ солени, ти, се давиш
пречупваш се на сто и те боли
и с горестта оназ се храниш.
Когато мрак душата ти гризе
сърцето ти със нокти дращи
под гърдите мъка те боде
и по дяволите всичко праща.
Когато пуст ти е, уви, света
и плещите са вече уморени
размил си се в онази тишина
и чувствата у теб са настървени.
Когато студ леглото ти прегръща
с леден дъх повива ти нощта
самота коварно те обгръща
и адски стенеш в сивота.
Когато си изгубен сред мъглите
трънлив е онзи твоя път
дъждове изплакват ти очите
и забодени са мислите на прът.
Когато по жарава бос, ти, стъпваш
кървиш отвсякъде, уви
безверието в тебе не отстъпва
и „АЗ“-а цял ти го руши.
Когато е унило в теб лицето
без жал разкъсал си онез крила
натежало в тебе е небето
и прегърбил си, за миг, духа.
Когато светлина не виждаш
в яма закотвил си се всред деня
в стени бетон се, ти, зазиждаш
и разяждаш в себе си мира.
Когато скиташ като сираче
след тебе влачиш крехката душа
до кости всичко в тебе плаче
и проклинаш пак оназ съдба.
Тогаз, човеко, припомни си само,
че колелото на живота се върти
днес потъваш надълбоко в рани,
ала дъното щом стигнеш, вярвай.
Пак намираш сили…
Да изплуваш, ти!
