Няма как да ме спънеш,защото
аз отдавна вървя по въже.
Няма как да ми бутнеш веслото.
Мой приятел е всяко море.
Не опитвай да слагаш и пречки.
Имам силни и здрави ръце.
Чупя, хвърлям и съчки и клечки.
И отново съм с вярно сърце.
Няма как да ми камък подложиш.
Планини изградила съм с тях.
Дялках с длето, захвърлила ножа.
И накрая все пак оцелях.
Не ми плюй във имота, защото
вятър връща го после към теб.
С него бяхме по пътя самотен.
Днес приятел е. Мой. И любим.
МАРИЯ Г. НИКОЛОВА
МАРЍ
