И с хората е тъй, както и с вълните – идват, отиват си. Понякога са бурни и шумни, разбиват, рушат и оставят рани… Понякога са тихи, почти неусетни, но пак оставят следи. Дълбоки и трайни. Да, хората са като вълните, идват и си отиват, но навярно там е смисълът на всичко.
Винаги губим, но и винаги оставаме да чакаме, някъде, някого, нещо… И в това май е чарът на живота – да чакаш следващата вълна и да оставиш душата си да лети.
Да гледаш морето, да виждаш красивото винаги и навсякъде и да продължаваш напред – все пак идва нова вълна, с малка мидичка в джоба и дъх на море в сърцето…
Христина Георгиева
