НЕ ИСКАМ ДА МЕ ПОМНИШ
Не искам да ме помниш. И не бива.
Жените като мен са труден спомен.
Болят, дори душата ти спасили
от рана и от скръб. От зла прокоба.
Болят, дори когато след раздяла,
случайно през съня ти минат боси.
Тежат на съвестта. Сизифов камък.
Но ти не си прокълнат да го носиш.
Не искам да ме помниш. И не бива.
След вещицата ангел пали свещи
и чуваш канещ зов на самодива.
Послушай ме. Не ме сънувай вече.
Мария Лалева,
„Личен архив“
