Маринистично
Морето ме отмива всеки път,
отнема пласт след пласт от мойта кожа.
Сражава се с човешката ми плът,
пречиства непотребната ми сложност.
Усещам се щастлива като миг,
свободен и великолепно кратък.
Тук само вълноломът е велик,
а другото е мимолетен пясък.
И аз благодаря за слабостта.
За синята вълна на самотата.
За чудото на близката звезда
и за това на свършващото лято.
Сърцето ми не се бои от тях,
макар че те рушат брега му скромен.
Докато се превърне в шепа прах.
А аз олекна като летен спомен.
Петя Цонева
