На 18 септември 1503 г. (според една от версиите) великият да Винчи завършва работата по „Джокондата“. Известно е, че в папския дворец на Леонардо е предоставена работилница с подвижни маси и любимата му дифузна светлина. Художникът работел без да бърза, като внимателно изписвал всички детайли, особено лицето и очите.
.
Героинята в картината излязла като жива. Зрителите често се плашели: струвало им се, че вместо жена в картината е на път да се появи някоя морска сирена. Дори пейзажът зад гърба ѝ съдържал нещо загадъчно. А усмивката ѝ не се свързвала с идеята за праведност. Именно тази загадъчна усмивка спира, тревожи, хипнотизира и призовава зрителя и до днес.
.
„Леонардо се ангажира да направи за Франческо Джокондо портрет на Мона Лиза, неговата съпруга, и след като се труди четири години, го оставя недовършен. Докато рисувал портрета, той държал хората да свирят на лира или да пеят, а тук винаги имало шутове, които да премахват меланхолията ѝ и да я поддържат весела. Затова и усмивката ѝ е толкова приятна.“
.
Единственото свидетелство за начина, по който е създадена картината, принадлежи на съвременник на да Винчи – художника Джорджо Вазари (макар че той е бил само на 8 години, когато Леонардо умира). Но въз основа на неговите думи в продължение на няколко века този женски портрет е смятан за образа на 25-годишната Лиза, съпруга на флорентинския магнат Франческо дел Джокондо.
.
За 500-те години съществуване на картината обаче има почти толкова версии за това кого всъщност е изобразил Леонардо. Някои смятат, че това е херцогиня Констанция д’Авалос – вдовица на Федерико дел Балцо, любовница на Джулиано Медичи, други са сигурни, че това е друга негова любовница – Пасифика Брандано. А може би това е Изабела Гуаландо, Изабела д’Есте, Филиберта Савойска?
.
Неяснотата само е допринесла за славата на картината. Тя преминава през вековете в блясъка на своята загадъчност. В продължение на много години портретът на „придворната дама в прозрачно одеяло“ бил перлата на кралските колекции. Виждали са я в спалнята на мадам дьо Ментенон, после в покоите на Наполеон в Тюйлери.
.
Луи XIII, който като дете се разхождал в Голямата галерия, където висяла, отказал да я предаде на херцога на Бъкингам с думите: „Невъзможно е да се разделиш с картина, която се смята за най-добрата в света.“ Така остава и до днес.
.
Между другото, не толкова отдавна компютърна програма, която анализира чертите на лицето, извивката на устните и бръчките около очите, изчислила, че Мона Лиза от картината на Леонардо да Винчи е 83% щастлива, 9% отвратена, 6% изпълнена със страх и 2% ядосана.
