Списание Литература

Със сърце и перо

Една жена се превръща във всичко това. Все някога, все с някого. Любима, майка, приятелка, партньор, домакиня, съпруга.

И повечето от нас смятаме, че се проваляме в една или друга роля. Че не се получава, дори когато даваме всичко от себе си. Ставаме първи, лягаме последни, четем статии и книги как да сме по-добри майки, по-добри съпруги.

Работим здраво за повече възможности. Играем с децата си на килима след дълъг изтощителен ден. Проверяваме домашни, гладим дрехи за утре, забъркваме кекс за закуска.

Сравняваме се, състезаваме се и в края на деня не сме сигурни дори кои сме. Майките? Съпругите? Домакините?

Проблемът не е в силите ни, нито в това, което сме или не сме успели да направим. Проблемът е само в това, че искаме да играем ВСИЧКИ роли едновременно и всеки ден. А това граничи с лудост и е синоним на невъзможност.

Ще има дни и дори месеци, в които ще си само една от всички изброени. Ще има периоди, в които ще жонглираш добре с няколко задачи. В други ще имаш сили само за една. В трети – всичко ще се сгромоляса и това отново е в реда на нещата.

Не бъди толкова сурова със себе си. Една добре изиграна роля на ден често е напълно достатъчна. ❤️

Яж, чети, обичай

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *