Списание Литература

Поезия

*****  

Ела при мене във сънят ми…

До мене тихо се гушни…

Аз ще ти разкажа приказка вълшебна,

приказка изпълнена с мечти…

Имало през вековете,

там някъде далеч,

една изстрадана душа,

която се лутала във тъмнината…

В ден дъждовен като този,

слънчев лъч изгрял.

Тя срещнала магьосник странен…

Попитал я той с вълшебен глас…

-Кажи ми мила, ти вярваш ли в любовта?

Тогава с посърнало лице,

тя прошепнала без глас…

-Преди вярвах, сега ми е мечта!

И някак си със реч омайна,

той стигнал до нейната душа!

А тя в замяна, ключ му подарила

с една единствена молба!

-Молбата ми е едничка само –

прошепнала му тя с треперещ глас…

-Не губи ключа, който ти давам!

-Единствен е и няма дубликат!

<<Мирела Петкова>>

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *