☄️Сблъсъкът на титаните: Кое е най-голямото чудовище във Вселената?
📖 Ако погледнете прикачената снимка, в лявата част ще забележите едно малко, едва видимо синьо петънце – това е Млечният път, нашата цяла галактика, дом на стотици милиарди звезди. До нея обаче се издигат два истински космически титана, чиито мащаби трудно могат да се визуализират от човешкия мозък. Това са черните дупки TON 618 и Phoenix A.
🧡 ️TON 618
Разположена на над 10 милиарда светлинни години от нас, TON 618 е официалният и научно доказан рекордьор на Вселената. Тя е открита за първи път през далечната 1957 г. от мексикански астрономи, които първоначално я каталогизират като бледа виолетова „звезда“. Едва през 1970 г. чрез спектрален анализ учените разбират, че това всъщност е супермощен квазар. Нейната колосална маса е изчислена чрез директни наблюдения на 66 милиарда слънчеви маси. Хоризонтът на събитията ѝ е толкова гигантски, че има диаметър от около 390 милиарда километра (около 40 пъти разстоянието от Слънцето до Нептун) и би погълнал Млечния път като малка играчка.
💜 Phoenix A
От другата страна е Phoenix A – разположена в центъра на далечния галактически куп „Феникс“ на около 5.7 милиарда светлинни години. Тя е открита сравнително наскоро, през 2010 г., от астрономи, използващи Телескопа на Южния полюс, които забелязват гигантски източник на рентгенови лъчи. Според съвременните теоретични компютърни модели и симулации, нейната маса може да достига умопомрачителните 100 милиарда слънчеви маси. Този хипотетичен модел ѝ отрежда хоризонт на събитията с диаметър от близо 600 милиарда километра. Важно е обаче да знаем, че размерите на Phoenix A на графиката са само хипотетични. Тъй като масата ѝ не е измерена с преки и сигурни астрономически данни, TON 618 остава официално потвърденият крал на космоса.
🪐 Ами ако бяха на мястото на нашата черна дупка Sagittarius A?
Нашата централна черна дупка Sagittarius A е сравнително „кротка“ и малка със своите 4 милиона слънчеви маси. Ако на нейно място в центъра на Млечния път поставим някое от тези две чудовища, животът ни би приключил моментално. Техният огромен гравитационен хоризонт веднага би засмукал и погълнал всички звезди в радиус от хиляди светлинни години. Орбитите на останалите слънчеви системи ще бъдат напълно разрушени, а Слънцето ни ще бъде или изхвърлено в открития космос, или привлечено със зашеметяваща скорост към гибелта си. За капак, ослепителната радиация от въртящия се около тях газ би светила по-ярко от милиарди галактики. Небето над Земята щеше да бъде бяло дори през нощта, а мощните рентгенови лъчи биха изпепелили атмосферата ни и биха стерилизирали планетата за броени секунди.
Графиката перфектно показва колко нищожни и деликатни са мащабите, в които съществуваме. 🤓❤️
