Evgeni Kanev
БНТ вече официално стана пропагандна трибуна на Йотова – съботните новини през няколко часа повтаряха опорните й точки от специално аранжираната за интервюто сцена от Народния театър. Царски декори, мазен микрофон и безмилостна експлоатация на принципа на Гьобелс.
Но колкото и медиите да изнасилват въображението на “интелектуално незащитената” аудитория, това няма как да направи опорките истина:
Нито прилепването към Петрохан на нейния противник ще “балансира” личния й подпис за помилването на няколко наркобарони.
Нито ще се намери този политик, от когото Йотова брани кирилицата.
Нито Русия ще стане по-малко агресор, защото просто имало война и двете страни били виновни.
Нито Путин ще му се прииска да преговаря, защото Йотова трябва да се заяви като борец за мир – каквито внушения за преговори рециклират вече с години руските рупори у нас.
ИТН.
Но именно заради специфичната аудитория Йотова има едно важно предимство пред Гюров – нейната политическа обиграност за нищоказване, което да я измъква от компрометиращи я ситуации.
Точно на това залагат в нейния щаб – надприказването.
Вече тръгна интрига за дебат – но не между Гюров и Йотова, а между вицетата Кандев – човек на действието и Вълчев – човек на словото.
Целта е прозрачна. Това е Déjà vu от президентските избори преди 30 години.
Тогава – след провала с кандидатурата на Георги Пирински – комунистите издигнаха никому неизвестния професор археолог Маразов – сега в ИК на Йотова! – но прикрепиха към него опитната комунистка Ирина Бокова за вице. (Абсолютно същият подход бе приет и през 2016 г, когато към неизвестния Радев прикрепиха Йотова за контрол).
Та през тази 1996 г, за вице на Петър Стоянов от СДС бе издигнат Тодор Кавалджиев от БЗНС.
И Бокова се прицели в него.
Защо?
Имах честта да познавам лично Тодор Кавалджиев. Изключително честен и достоен човек, изтъкнат деец на БЗНС “Никола Петков”. Минал през преизподнята на комунистическите лагери, той нямаше дар-слово и подготовка за такива дебати.
Беше завършил години по-късно своето висше образование в Стопанската академия в Свищов, където по политическа линия бяха станали близки приятели с моя баща. Вече като вицепрезидент го посетих в президенството, където той – в искрено желание да ме върне към корените ми – подари няколко важни книги за историята и трагедията на земеделското движение след 9.9.1944 г.
Но да се върна на изборите през 1996 г. Разбирайки за целта на комунистите да уязвят Кавалджиев с надприказване като негоден за поста – Петър Стоянов се яви сам на дебата срещу двойката Маразов-Бокова.
На практика, дебатът бе Стоянов – Бокова. Тя се бе подготвила да напада Кавалджиев, но понеже него го нямаше – всеки неин въпрос започваше:
“Ако бе тук г-н Кавалджиев, щях да го попитам…но него странно защо го няма”.
Но в един момент Стоянов просто я отказа:
“Госпожо Бокова, виждам, че сте развила болезнена привързаност към г-н Кавалджиев, но все пак аз съм кандидата за президент”.
Поуката?
Гюров и Кандев не трябва да позволяват да ги вкарват в капани.
Така например, няма смисъл от отделен дебат между кандидат – вицепрезидентите. Защото вицепрезидентът няма самостоятелни конституционно дефинирани правомощия, по които да се дебатира. Основните му функции са подпомагащи и са свързани с делегирани права от страна на президента.
Но задължително Гюров и Кандев трябва да искат право на отговор във всяка медия – най-вече БНТ – която дава трибуна на Йотова! less
