SIK.BG
Има една особена, смразяваща историческа тъга, когато наблюдаваме абсурдите на нашето съвремие, разиграващи се на една ръка разстояние от сърцата ни. В Куманово днес се развяват сръбски знамена, ехтят митинги, а въздухът е изпълнен с фалшивото умиление на онова, което там наричат приятелство и добросъседство. Никой не се възмущава. Никой не плаче за поруганата истина. Но нека затворим очи и си представим за миг, само за един болезнен исторически миг, че на същия този площад се развее свещеният български трибагреник.
Какво щеше да последва? Щеше да се надигне един истеричен вой, щяха да полетят камъните на вековно възпитаваната омраза, а отровни думи като окупатори, татари и провокация щяха да удавят всеки спомен за общата ни кръв.
Ето в това се крие голямото, смъртоносно лицемерие на днешния ден. Една дълбока, трагична подмяна на душата, при която сянката на чуждото влияние се приема като спасение и уютна прегръдка, а родната, майчината, българската памет в Македония се заклеймява като най-голямата заплаха. Пред очите ни се извършва духовно убийство. Историята се подменя с груби фалшификати, коренът се изтръгва с неистово ожесточение, а самата истина бива наказвана и разпъвана на кръст, сякаш е престъпление да помниш приспивните песни на баба си и пред какви олтари са плакали дедите ти.
Колко страшно и колко безкрайно скръбно е да гледаш как братът се отрича от брата си, как прегръща онзи, който е сложил окови на духа му, и как хули ръката, която някога е държала неговата. Земята там е дълбоко напоена с кръвта на най-светлите ни синове, костите им лежат под същите тези площади, където днес се веят знамената на чуждото тържество. Тази земя глухо стене от забравата. Нима хилядите безименни момчета, оставили младостта и костите си по онези чукари, са мечтали за това поругание? Тяхната саможертва днес е предадена от онези, които трябваше да я носят като невидима корона, а вместо това я захвърлиха в калта на една измислена, безродна идентичност.
Но нека не забравяме един неотменим, Божествен закон на времето. Паметта не може да бъде изтрита с политически декрети и купени съвести. Истината не може да бъде удушена нито с граници, нито с полицейски палки, нито с черна пропаганда. Българската следа в Македония не е просто надпис върху някакъв крайпътен камък, който може да бъде изчукан през нощта от гузни страхливци. Тя е кръвта, която никога не става на вода, тя е майчиният език на предците, тя е онази невидима, но неразкъсваема нишка на духа, която свързва мъчениците от миналото с вечността. Тази следа никога няма да бъде заличена, защото тя не е гост там, тя е самият пулс на тази земя.
Тодор Тодоров www.sik.bg свободен информационен канал
