Toma Nikolov
АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ И ДИКТАТУРА: КОСТОВ, БОРИСОВ И РАДЕВ
Вчера се заговорихме с един семеен приятел, и той като мен офицер от резерва, но малко по-възрастен, за авторитаризма и диктатурата в най-най-новата ни българска история.
Имало ли ги е, има ли ги и ще ги има ли?
КОСТОВ: Иска, но не може…
Другарят Костов много искаше не просто да управлява лично, ами диктаторски, затри СДС, като го превърна от движение в партия, която направи опит да подчини само на себе си.
Имаше власт, но тя не беше достатъчна за установяване на реален авторитарен режим – президентът не беше негов, КС не беше негов, дори мнозинството му в парламента беше хлабово, защото беше принудено и насилено (още помня как заплаши Народния съюз, че ще им вземе регистрацията и няма да могат да се явят на изборите, ако не влязат в ОДС)…
В СДС тогава беше пълно с истински антикомунисти, даже в правителството на Костов се бяха промъкнали няколко такива.
Да, той беше уонаби диктатор, но имаше кой да го спре и вътре в новосъздадената партия, и извън нея!
И го спряха…
Искаше да е диктатор, но не можеше да стане такъв по обективни причини…
БОРСОВ: Може, но не иска…
При всички слабости на Борисов (а те не са една или две, нека бъдем честни), една от най-силните страни в личността му е, че никога не е желал да стане диктатор.
Има у него някакво искрено отвращение към този вид власт, той не иска просто да притежава еталонна (законова) власт, а да е харизматичен и обичан лидер, да упражнява властта от народа и за народа.
Не изповядва реваншизъм; ако врагът му падне, му подава ръка да стане, склонен е почти всичко да прости (стига да не посягат на семейството му), с всеки да седне на масата в манастира и да се разбере за доброто на България.
Заради него днес българите живеем по-добре от седем други държави в ЕС (бяхме на най-най-последно място по всички показатели, когато ни пое през 2009-та).
Разбира се, това, че един държавник иска да е обичан, не е пречка пред авторитарно управление; Борисов имаше възможност да узурпира всички власти, да сложи свои хора навсякъде, да направи мек преврат и преход към еднолична власт, но просто не му е в душата…
Отказа диктатурата по субективни причини!
Можеше, но нито за миг не поиска, а ние дори не оценихме от какво се отказва!
РАДЕВ: Могат, искат и ще го направят!
Ако Костов и Борисов бяха лидери, то Радев не е!
Той е само лице, той е инструмент, той е маша за кръговете зад него.
Те искат цялата власт и няма да се спрат пред нищо.
А той самият няма емпатия, няма скрупули, има безмерно его (когато нямаш други качество, егото винаги расте) и не само няма да се опита да ги спре, но и ще продължи да си вярва, че сам командва парада.
Логиката, че след като за 37 години преход не сме имали авторитарно управление, то това е доказателство, че то е невъзможно, е нефелна.
37 години са нищо за историята, не могат да са доказателство за демократизацията на едно общество или за появата на вградени съпротивителни сили срещу авторитаризма…
Така че не сме имунизирани!
И за мен няма капка съмнение, че ще видим управление на една малка група, не точно олигархия или плутокрация, прикрита зад авторитарно управление на Радев (президентска република с контрол върху трите власти), прикрита зад полуфасадна демокрация, ама не от либерален тип, нали уж и такава има…
Ще има диктатура по обективни и субективни причини…
П.П. Всеки, който си мисли, че Радев е новият Борисов, е пълен идиот!
Радев методично руши тъканта на държавата вече шест години, Борисов не спря да гради цели седемнадесет – инфраструктура, институции, гражданско общество.
Лошото е, че градивните сили винаги са по-слаби от рушителните…
А още по-лошото е, че един милион идиоти не видяха и не осъзнаха разликата…
Дано греша и някакво чудо ни спаси навреме от новия месия… less
