Списание Литература

Поезия

Не знам дали ще остарея истински…

Усмихвам се, напук на старостта!

Летя из облаци, вярвам в приказки.

Старее се с тяло, не с душа..

Душата ми ще си остане млада.

И нищо, че косите ми сребреят, че времето

лицето ми беляза, едно момиче вечно

в мен живее…В очите ми усмихнато

наднича, ръцете ми в криле превръща

нощем…Ще бъда млада, докато обичам

и щом летя, дори към невъзможното…

Дали ще стигна някога предела…

Дали ще спра да вярвам в чудеса.

Частично само ще съм победена..

ЩЕ ОСТАРЕЯ С ТЯЛО, НЕ С ДУША!… ❤

Ваня Статева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *