На тази възраст вече не сме ничия първа любов, камо ли „любовта на живота“.
Ние сме по-опитната версия на себе си — с няколко истории зад гърба си и белези, които никой не вижда.
Вече не „умираме“ от любов. Веднъж вече сме умирали, възкръсвали сме, затваряли сме врати, обръщали сме страницата и сме продължавали напред.
Вече не искаме някого, който да ни продава мечти или да ни обещава луната.
Искаме човек, който не смущава душата ни, не увеличава тревогите ни и най-вече — не нарушава спокойствието ни.
Защото на тази възраст любовта вече не се измерва с това колко силно бие сърцето, а с това колко спокойно почива тя в гърдите ни…
🫵👍👌✌️🫶
