НЯМАШЕ ДА ЗНАМ
Не знам, Любов, дали ни игнорираш
по свои уважителни причини.
За принципа, по който си избираш
кога да спреш, кога да ни подминеш.
Не знам дали сама се заблуждавам,
но ти веднъж потупа мойто рамо.
Внуших си, че и аз те заслужавам,
и вече за това живея само.
Но ти отмина най-безцеремонно.
Отмина и напълно ме забрави.
Животът пак си тръгна монотонно,
а аз не знам без теб какво се прави?
Защо ми бе изобщо да те зная?
Да бе ме някак заобиколила,
аз нямаше до там да се отчая –
душата нямаше да се е свила.
И нямаше да имам на представа,
до колко е болезнен всеки случай,
когато скъп човек те изоставя,
сърцето ти като трофей забучил.
11.10.23, Рада Цонева
(Поетесата с метлата)
