Списание Литература

Поезия

ЧУЙ МЕ,ЛЮБОВ, аз трудно живея без тебе,

 сиви и празни са дните без тебе, любов…

Знам, че ме гледаш там отвисоко

 и се опитваш да ми помагаш в този живот.

Не мога да свикна с мисълта ,че те няма,

 студено и празно без теб е леглото,

 липсва ми, липсва ми твоето рамо,

тук си ми нужен, не там нависоко…

И столът е празен, а хляба нагарча,

 боли тишината, свети пламък на свещ,

тежи като камък без теб самотата

 и без глас ми нашепва, че си далеч…

Пътувай в безкрая, да ти е светло, любов,

 по птиците своята обич ти пращам,

прегръщам те с вятъра, в съня си те чакам,

ще те намеря, повярвай ми в някой следващ живот!

РОСИЦА  ГРИГОРОВА

изображение-интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *