Есента си отива. Точно както е редно.
Замълчи да ти каже само нещо последно.
Не че има значение, но поне по-човешки…
Изпрати я по другото, не се хващай за дрешките.
По ума, вече знаеш – нищо мъдро и свише.
А и, казано честно, си е леко излишно.
На лъжите краката са дълги, не къси.
Но си вярва единствено само който ги ръси.
Есента си отива. Нищо ново под слънцето.
Имаш зима, лепило и счупени грънци.
Всичко имаш, а всъщност имаш себе си само.
Ако вземеш да плачеш, ползвай своето рамо.
Яна Кременска
Снимка: Georgi Baitchev
