Списание Литература

Поезия

Парченца живот

Ако някога чуеш да викам от болка,

не запушвай уши и не бягай встрани.

Помогни ми, доколкото можеш.

Протегни ми ръка. Остани.

Ако видиш дете със сълзи във очите,

и със страдащо,тъжно лице,

отегчено рамене не повдигай,попитай-

може негов ангел да бъдеш днес ти.

Онзи старец с треперещи длани

видя ли?Той живее в къщурката тиха до теб.

Всяка сутрин на пейката чака забравен.

Топла дума ,дали ще е трудно да му дадеш?

Усмихни се на болния,

прегърни добротата си и

не затваряй пред злото очи.

Всеки има нужда от помощ понякога.

Този свят на парченца любов се крепи.

Автор: Мая Сотирова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *