Лъжа ли беше първата ти ласка? …
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме
стряска един копнеж – роден, но не живял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него:
„Вижте, от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и този немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
над нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, зарад която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях …
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах …
Затуй към всеки светъл чужд
прозорец издигам днеска погледа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой … Но ако имах теб,
как пълно би било това сърце.
Дамян Дамянов
Поклон🙏!
